Данните за доходите, потреблението и бедността очертават картина на нарастващо благосъстояние през последните години, а не на обедняване, заяви икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него въпреки значителната инфлация през последните пет години домакинствата могат да си позволят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано.
Индексът на реалния доход, който измерва промяната в покупателната способност, расте с равномерни темпове през последното десетилетие. След относително бавен ръст до 2021 г. и временно забавяне през 2022 г. заради високата инфлация, през последните две години се наблюдава отчетливо ускоряване. Между 2023 и 2024 г. увеличението на реалния доход е било 13%, а между 2024 и 2025 г. – 12%.
Структурата на разходите на домакинствата също се променя. Делът на храната в общите разходи е спаднал до 29,3%, а разходите за дома са намалели от 14,3% на 10,7%. Нараства дела на разходите за свободно време, култура и образование, както и на данъците и осигуровките, което отразява увеличаването на трудовите възнаграждения и високата заетост.
Делът на бедните в страната през 2025 г. остава над 21%, но поради спада на населението броят им е 1,369 млн. души, което е номинален спад спрямо 2022 г. Линията на бедност расте с темп над годишната инфлация, което означава, че покупателната способност на домакинствата около нея нараства. Показателите за неравенство постепенно се свиват, макар България да остава сред страните с най-високо неравенство в ЕС.
Основните фактори за бедността остават без промяна: висока е тя сред ромското население, хората с ниско образование и безработните. Николов посочва, че социалната политика трябва да се насочва прецизно към хората с най-висок риск, а не към хоризонтални мерки за цялото население, които крият инфлационен риск.