Годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е достигнала 6,3 на сто през май 2026 г., сочат ревизирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.
Това е най-високото равнище на инфлацията в страната от септември 2023 г. и нарежда България на второ място сред държавите от Европейския съюз. По-висока инфлация отчита единствено Румъния – 9,7 на сто, следвана от Литва с 5,1 на сто, показва справка в базата данни на Евростат. Страната ни остава с най-високата годишна инфлация в еврозоната.
На месечна основа потребителските цени в България са се повишили с 0,3 на сто през май. През април годишната инфлация у нас беше 6 на сто. Данните съответстват на предварителната оценка, публикувана по-рано този месец.
По-рано тази седмица Националният статистически институт съобщи, че инфлацията, измерена чрез националния индекс на потребителските цени, е достигнала 6,9 на сто на годишна база през май, докато на месечна база е отчетен нулев ръст.
В еврозоната годишната инфлация през май е достигнала 3,2 на сто, което е най-високото равнище от септември 2023 г. През април инфлацията в страните от валутния съюз беше 3 на сто, а през май 2025 г. – 1,9 на сто. На месечна база потребителските цени в еврозоната са се повишили с 0,1 на сто.
За целия Европейски съюз годишната инфлация през май е достигнала 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто през април. Година по-рано показателят е бил 2,2 на сто.
Спрямо април годишната инфлация е намаляла в единадесет държави членки и се е повишила в шестнадесет. Най-голям принос за инфлацията в еврозоната през май има секторът на услугите, който е добавил 1,61 процентни пункта към общия показател. Следват енергията с 0,98 процентни пункта, храните, алкохолът и тютюневите изделия с 0,36 процентни пункта и неенергийните промишлени стоки с 0,23 процентни пункта.
България остава сред най-бедните държави в Европейския съюз през 2025 г., показват данни на Евростат. Заедно с Гърция страната ни заема последното място по брутен вътрешен продукт на човек от населението, който е с 32% под средното ниво за ЕС. На другия полюс са Люксембург и Ирландия, където БВП на човек от населението е над два пъти по-висок от средния за Съюза.
По показателя за реално потребление на домакинствата България също остава под средното равнище за ЕС – с 23%. Въпреки това страната не е на последно място, тъй като по-ниски нива са отчетени в Унгария, Латвия и Естония.