През април Китай е доставил на Германия по-малко от килограм от редкоземния метал германий, както и три килограма от ценния галий на Малайзия, съобщиха български медии, позовавайки се на данни на китайската митница. Според анализаторите, другите страни не са получили нищо, което илюстрира как Китай използва лидерската си позиция в ключови сфери, свързани със съвременните технологии.
Без германий не е възможен високоскоростният пренос на данни по оптични кабели, не работят уредите за нощно виждане и високоефективните слънчеви батерии, използвани в космическите сонди и спътниците. Без съединенията на галия не е възможна мрежата 5G, бързите зарядни устройства прегряват, а скенерите на щрих-кодовете в супермаркетите излизат от строя.
Кристиан Хел от франкфуртския доставчик на суровини TRADIUM смята, че ако Германия, която до момента бе обезпечена с доставките на важни суровини, сега остане без тях, това ще бъде недвусмислен сигнал.
Примерът с концерна BASF показва мащабите на заинтересоваността на германския бизнес към китайския пазар. В края на март химическият гигант от Лудвигсхафен откри в Джандзян, Южен Китай, завод на стойност почти девет милиарда евро. Там BASF произвежда компоненти за китайската автомобилна промишленост и за предприятията, производители на пластмаса. В Китай германският концерн може да разчита на евтините нефт и газ от Русия.
Със строежа на завода в Джандзян BASF става все по-зависим от добрата воля на китайското държавно и партийно ръководство. В Стратегията за национална сигурност на САЩ се казва: „Войната в Украйна имаше обратен ефект, увеличавайки външната зависимост на Европа и особено на Германия. Днес германските химически компании строят в Китай едни от най-големите в света преработвателни заводи и използват там руски газ, какъвто не могат да получат у дома”.
Според наблюдателите, произвеждайки в Китай, германските компании допринасят за наводняването на световния пазар със стоки от местните производствени мощности. Докато вътре в страната икономиката стагнира, експортната машина работи с пълна мощност. Китай все по-малко зависи от вноса, докато останалият свят все повече зависи от стоките, произведени в Китай.
„Не дооценихме Китай и сега много болезнено усвояваме този урок. А после се жалваме, че не сме знаели това по-рано”, казва пред ДВ експертът по Китай Мануел Вермеер.
В началото на китайските пазарни реформи германските компании извличаха полза от създаването на съвместни предприятия и достъпа до местния пазар. Паралелно споделяха опита си, докато днес ролите са разменени. „Първите германски компании пристигнаха в Китай в началото на 1980-те години. Тогава се наложи да се създават съвместни предприятия - например в автомобилостроенето”, спомня си Вермеер. Китайците, според него, много внимателно са наблюдавали всичко и са се учили. „И сега, както знаем, до голяма степен са ни изпреварили в тази област. Те пускат на пазара фантастични автомобили, които не само изглеждат прекрасно, но и наистина са много добри.”
„Навремето си мислехме: да отидем там и да покажем на китайците какво правим. В този случай те могат и да копират нещо. Но с типичната за германците самоувереност предполагахме, че те никога няма да успеят да направят всичко правилно - така, както го правят германците със строгите си стандарти и изключителния инженерен опит”, спомня си експертът.
Китайските ученици надминаха германските си учители. „Те копираха от нас много, вероятно невинаги по законен път”, посочва Вермеер и дава пример с китайския партньор на BMW - компанията Brilliance. В завода на компанията в Шенян било възможно да се види как само една врата дели двете халета, в едното от които се сглобявали автомобили BMW, а в другото - Brilliance с копирани германски технологии. „С Volkswagen беше същото.”
Експертът смята, че превръщането на Китай във водещ световен производител е било предсказуемо на базата на публикуваните от китайското ръководство документи по планирането на промишлената политика. „В китайските петилетни планове още преди 20 години видяхме, че отделят специално внимание на електромобилността. Но тогава не се отнесохме към това сериозно”, споделя Вермеер.
Икономистите от Центъра за европейски реформи CER Сандер Тордуар и Брад Сетсер предупреждават в свое изследване за „китайския шок 2.0” и за „цената на германското самоуспокоение”. Първият „китайски шок”, започнал през 2001 година, силно удари САЩ, докато Германия първоначално имаше полза от него. Сега експертите от CER констатират, че и най-голямата европейска икономика се е оказала под натиск. „Германия продължава да проявява нерешителност, макар че Китай вече изяде за обед значителна част от нейната промишленост и сега се готви за вечеря.”
Актуалният петилетен план за развитие на китайската икономика показва магистралните направления: Пекин инвестира в квантови изчисления, изкуствен интелект, разработката на човекоподобни роботи и невроинтерфейс. Стратегическият курс е ясен: по-малка зависимост от Запада, по-голям контрол над глобалните вериги за доставки.