Над 490 000 души в България живеят с диабет тип 2, а броят им расте с около 13% за последните две години. Това показва ново качествено изследване на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ), проведено с 30 пациенти и 20 ендокринолози от цялата страна.
Един от проблемите, идентифицирани от лекарите, е механизмът, при който подобряването на здравето на пациента го лишава от достъп до лечение. Когато пациент с гликиран хемоглобин от 7.5 получава терапия с минимално доплащане, а след подобрение до 7.2 губи правото на същото лечение, доплащането скача с 86 лева месечно.
Данните от Националната здравноосигурителна каса показват, че броят на пациентите над 18 години, които получават тест-ленти от НЗОК, е паднал от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г. – спад от близо 27%. В същото време общият брой диспансеризирани пациенти с диабет тип 2 е нараснал от 435 664 на близо 493 000.
Финансовата тежест върху пациентите включва съвременни терапии надхвърлящи 100 лева месечно, както и диагностични изследвания между 30 и 120 лева месечно, които не се покриват от НЗОК. Спазването на препоръчания хранителен режим може да достигне 300 до 400 евро месечно.
Изследването установява, че достъпът до специализирана помощ зависи от мястото на живеене. Комисиите за одобрение на сензори и инсулинови помпи са концентрирани в София и Варна, което налага пътуване на пациенти от Разград, Силистра, Търговище и Исперих.
АПАЗ настоява за промени: удължаване на рецептите до 6 или 12 месеца, увеличаване на тест-лентите до около 300 на тримесечие, премахване на твърдите прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до терапия, и децентрализация на одобрението на терапия.