Преките щети от горски пожари в България са нараснали повече от осем пъти средно за последните 15 години, сочи анализ на WWF България, който стъпва върху данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
Общият размер на щетите за периода 2011–2025 г. достига 45,8 млн. лв., като близо 38% от сумата се дължи на щетите през 2025 г. Над 90% от сумата за 2025 г. се дължи на особено тежкия пожар в Пирин, който струва на държавата над 17 млн. лв.
Реалните загуби от огнените бедствия са десетки пъти по-високи, защото тези изчисления включват единствено преките икономически загуби – повредена или унищожена дървесина, фиданки, опожарени сгради и съоръжения и друга горска инфраструктура, както и преките разходи на горските структури за овладяване и ликвидиране на пожарите. Те не включват разходите за потушаване на пожарите на МВР, Министерството на отбраната, областните администрации, общините, доброволците и собствениците на гори, както и разходите за възстановяване на опожарените територии. Не на последно място, разходите не включват и екологичните и социални щети.
„Когато говорим за цената на горските пожари, не можем да мислим само за изгорялата дървесина и инфраструктура. Във вододайните зони след пожар се влошава качеството на водите, увеличава се риска от наводнения, а количеството вода намалява, особено в сухия период. Горите също съхраняват въглерод и ни помагат в ограничаването на изменението на климата, предпазват почвите от ерозия, осигуряват местообитания за дивите животни и дават възможност на хората да се докосват до природата. Тези загуби трудно могат да бъдат измерени в пари, но последствията от тях се усещат от цялото общество и всички ние плащаме цената за тях“, каза Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF България.
WWF напомня, че пожарът в Пирин, формирал 90% от щетите за 2025 г., продължи повече от месец, на много места обхвана и короните на дърветата (върхов пожар) и беше изключително труден за овладяване заради труднодостъпния терен. До него в повечето случаи не можеше да достигне наземна пожарна техника – единствено високопроходими автомобили и летателна техника, която обаче не можеше да бъде ангажирана в първите, критични часове от пожара, заради липсата на собствена такава в рамките на МВР, което отговаря за гасенето. Въпреки включването на хеликоптери на българските военни, на самолети от Швеция и на екипажи от редица европейски държави, пожарът изпепели десетки хиляди декари, включително на територията на Национален парк „Пирин“. Възстановяването на гората на места ще бъде много трудно и ще изисква огромни финансови средства и време.
Цената за възстановяване на опожарени гори изисква значителен ресурс, който не е включен в преките икономически щети за 2025 г. Средният разход за залесяване достига около 10 500 евро на хектар. Освен засаждането на фиданки, този процес включва производство на посадъчен материал, подготовката на почвата, грижите за младите насаждения и редица други дейности, които продължават години наред.
Допълнителна тревога по отношение на разходите, свързани с горски пожари, будят прогнозите за бъдещето. Според доклад на организацията за анализ на климатични рискове Cross Dependency Initiative (XDI), публикуван през 2025 г., рискът от щети върху инфраструктурата в България вследствие на горски пожари е нараснал със 151% между 1990 и 2025 г. Страната вече е сред 5-те най-уязвими в Европейския съюз по щети.
Въпреки сериозността на проблема, в България все още липсва единна система, която да събира и анализира данни за пълния мащаб на щетите – икономически, екологични и социални. Това затруднява оценката на реалната цена на бедствията.