Проектобюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. са първите две точки в дневния ред на Народното събрание днес, според информация от dnevnik.bg.
Проектите за държавния бюджет, бюджета на ДОО и този на НЗОК за 2026 г. влизат за обсъждане в пленарната зала, след като финансовите документи получиха одобрението на Комисията по бюджет и финанси след 10-часово заседание и бяха разгледани от останалите парламентарни комисии, съобщава fakti.bg.
Амбицията на управляващото мнозинство е трите закона да бъдат окончателно гласувани и приети на две четения до края на месец юли.
Внесеният от Министерския съвет проект за Бюджет 2026 стъпва върху прогноза за икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5 на сто. Очаква се БВП на страната да надхвърли 120 милиарда евро.
Заложеният дефицит от 5,7% от БВП предизвиква дебати, като значително надхвърля тавана от 3% за еврозоната. Финансовата рамка предвижда общият размер на държавния дълг да достигне над 37 милиарда евро, с лимит за поемане на нов дълг до 10,5 милиарда евро.
В макрорамката са заложени увеличения на минималната работна заплата до 620,20 евро, максималния осигурителен доход до 2300 евро и изравняване на минималния осигурителен доход с минималната заплата.
Социалният министър Наталия Ефремова поясни, че този бюджет узаконява завареното положение в публичните финанси, тъй като се приема по средата на годината. Според управителя на НОИ Весела Караиванова-Начева, лъвският дял от разходите в осигурителния фонд отива за пенсии – близо 1,79 милиарда евро.
От Министерството на правосъдието опровергаха спекулациите, че се предвижда намаляване на възнагражденията на магистратите и съдебните служители.
Синдикатите и работодателските организации приеха финансовите планове със сериозни резерви. Бизнесът критикува вдигането на осигурителните прагове, аргументирайки се, че ще натовари висококвалифицираните кадри и ще стимулира сивата икономика.
Опозицията се обяви против финансовата рамка заради липсата на структурни реформи, замразяването на плащанията за майчинство и безработица в средносрочната прогноза и ръста на държавния дълг.