Народното събрание прие на първо четене законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. „За“ гласуваха 131 депутати, „против“ 70, „въздържали се“ 0, съобщиха от БТА. Подкрепа дойде от „Прогресивна България“ и ДПС, докато ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуваха „против“.
Според законопроекта за ДОО средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 543,46 евро. Очакваният реален ръст на пенсиите е 4,5 на сто при прогнозирана средногодишна инфлация от 4,3 на сто. Предвидено е осъвременяване от 1 юли на всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., по „швейцарското правило“ със 7,8 на сто, както и отпадане на ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери. За изплащане на пенсии и добавки през 2026 г. са предвидени 13,503 млрд. евро, което е 10,8 на сто от прогнозния БВП. Средният брой на пенсионерите се очаква да нарасне до около 2 070 700 лица. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е минималната работна заплата за 2026 г. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности. От 1 август 2026 г. държавните служители и заетите в съдебната власт ще заплащат лични осигурителни вноски, като съотношението осигурител – осигурено лице става 80:20, а от 1 януари 2027 г. – 60:40.
Бюджетът на НЗОК за 2026 г. достига рекордните 5,256 млрд. евро, което е ръст от 8,5% спрямо 2025 г. Здравната вноска се запазва на 8%. За болнична помощ са предвидени 2,342 млрд. евро. За първи път лекарствените продукти се обособяват в два самостоятелни бюджета – за оригинални и за генерични лекарства.
По време на дебатите министърът на труда Наталия Ефремова защити разчетите, като заяви, че те гарантират социалните права на гражданите. Милен Трифонов („Прогресивна България“) посочи, че вдигането на минималните осигурителни прагове е инструмент за борба с укриването на доходи. Левент Али Апти (ДПС) аргументира подкрепата с необходимостта от възстановяване на устойчивостта на публичните финанси. Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) разкритикува бюджета, че наказва светлата икономика. Мартин Димитров („Демократична България“) упрекна вносителите, че променят осигурителните прагове без оценка на въздействието. Георги Георгиев („Възраждане“) обвини управляващите, че „удрят най-бедните“. Асен Василев („Продължаваме промяната“) критикува, че минималната пенсия остава под линията на бедност.
Експерти и бизнес организации изразиха резерви. Любомир Дацов (Фискален съвет) коментира, че осигурителната система остава недовършена. Цветелина Спиридонова (КРИБ) обърна внимание на натиска върху бизнеса. Атанас Кацарчев (КТ „Подкрепа“) настоя за промяна във финансирането на здравеопазването. Петър Чобанов (подуправител на БНБ) предупреди за неустойчивост на икономическия модел.
По предложение на управляващото мнозинство депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на 5 дни.