Парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без въздържали се, съобщи БТА.
Проектобюджета подкрепиха от „Прогресивна България“ и ДПС. Против гласуваха от ГЕРБ – СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
По време на дебата от опозицията критикуваха заложения в проектобюджета дефицит и липсата на реформи. Управляващите обясниха, че това е бюджет „на наследството“ и с него показват истината.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи проектобюджета за 2026 г. като „смел, но не и безразсъден“.
Депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта на пет дни.
Министърът на финансите Гълъб Донев обясни, че предварително поетите ангажименти и авансово акумулираните приходи за тази година правят дефицита в размер на над 4 млрд. евро, което е 3,4% от 5,7%. И ако не е това тежко наследство, реалният дефицит би бил около 2,3%.
„Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита в бюджета, една част от вас удобно мълчеше за скрития дефицит. Бюджетите от 2024 г. насам са страдали от скрит дефицит и вие, които ни критикувате днес, сте наясно с това. През 2025 г. се наблюдава задълбочаване на дисбаланса и пренасяне на финансовата тежест към следващите бюджетни години. Това е скрит дефицит и той намира ясно изражение в неплатените или отложени за фактуриране проекти на общини и министерства в размер 2,2 млрд. евро. Това е реалността“, коментира Гълъб Донев, цитиран от „Нова телевизия“.
Финансовият министър заяви още, че решенията, основани на илюзии, създават кризи, докато решенията, основани на реалността, създават стабилност. По думите му в този бюджет, въпреки всички обвинения за липса на размах, всъщност има амбиция и смелост.
Той подчерта, че това е смел, но не и безразсъден бюджет. „Ние няма да се поддаваме на лицемерните призиви за решителност не защото ни е страх, а защото няма да допуснем цената на безразсъдната политика да бъде платена от милионите български граждани. Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс“, заяви финансовият министър и поясни: „5,7% не е дефицитът на нашето правителство. Това е бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси през последните години“.
Сред мерките за увеличаване на приходите са повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро, увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, 30-процентно увеличение на винетките и увеличаване на акциза на цигарите. Минималната работна заплата е заложена в размер на 620 евро.