Депутати от „Прогресивна България“ (ПБ) са внесли законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Това съобщиха няколко български медии, като се позоваха на информация от сайта на Народното събрание, цитирана от БТА.
Законопроектът е внесен в деловодството на парламента от Даниел Парушев, Слави Василев, Иван Ангелов, Николай Косев, Стефан Белчев и Иван Мавродиев от ПБ, според информация на сайта на Народното събрание, цитирана от БТА.
Промяната има за цел да осигури възможност държавата да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на търговски дружества, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.
Според вносителите целта на промените е да се даде възможност на държавата да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност. Законопроектът е внесен във връзка с решението на Конституционния съд (КС) от тази седмица, с което бяха обявени за противоконституционни разпоредби на закона, свързани с особения управител в обекти от критичната инфраструктура.
Според действащата разпоредба на чл. 25а обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. В тази редакция не са включени и стратегическите обекти от значение за националната сигурност, от които се осъществява и дейност търговия.
С промените се предлага включването на дейността „търговия“ в приложното поле на чл. 25а от закона. В мотивите на законопроекта се посочва, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г. по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл - България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им.
От „Прогресивна България“ отбелязват, че понастоящем „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл - България Бункер“ попадат под дерогациите, дадени от OFSI (Обединеното кралство) и ОFАС (САЩ) за българските дружества от групата „Лукойл“. В случай че двете дружества преминат под управление на едноличния собственик на капитала и в случай че не бъдат включени в лицензите за групата компании „Лукойл“ в България или бъдат „извадени“ от тях преди изтичане на срока, на практика би означавало, че дейността им ще бъда блокирана, тъй като ще затрудни платежните операции и въобще операциите на двете дружества.
В мотивите изрично се посочва, че „Лукойл Ейвиейшън България“ има 85,71 % пазарен дял като оператор на наземно обслужване на летище „Васил Левски“, а на летище Бургас този дял е 90 %. Аналогична е ситуацията и по отношение на „Лукойл - България Бункер“, което е основно при бункероването (зареждането с корабно гориво на плавателни съдове) в България, с национално покритие както в Черно море - пристанищата в Бургас и Варна, така и по р. Дунав - Русе, Видин, Лом и б1-ва миля на р. Дунав.
Според вносителите предложеното изменение на закона гарантира пълнота и последователност на правната уредба, като поставя всички основни дейности по веригата на доставка и реализация на нефт и нефтопродукти при еднакъв правен режим, когато това е необходимо за защита на националната сигурност, енергийната сигурност и непрекъсваемостта на снабдяването.