Дясноцентристкият Демократически сбор (ДИСИ) очаквано заема първо място на редовните парламентарни избори в Република Кипър, показват първите екзитполове, направени по поръчка на основните телевизионни канали – РИК, Сигма, Омега, Алфа и АНТ1.
В екзитпола на телевизия Сигма при преброени 75 процента от извадката ДИСИ получава между 22,5 и 26,5 процента от гласовете. На второ място, също очаквано, е лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ) с между 21,5 и 25,5 процента. Подобни резултати дава и екзитполът на телевизия Омега, като той прогнозира ДИСИ да получи 15 – 17 места в 56-членния парламент, а АКЕЛ – 13 – 16.
На трето място идва крайнодесният, националистически и евроскептичен Национален народен фронт (ЕЛАМ), който според телевизия Сигма получава между 9,5 – 12,5 процента. Екзитпол данни дават на ЕЛАМ, разклонение на забранената в Гърция партия „Златна зора“, 10-12.5% срещу 6.8% на предишните избори през 2021 г.
Сравнително силно спрямо очакванията е представянето на центристката Демократическа партия. Всички екзитполове ѝ отреждат четвъртото място с около 7-10 процента от вота. За петото и шестото място се борят партията АЛМА на бившия главен одитор на Кипър Одисеас Михаилидис и „Пряка демокрация“ на ексцентричния инфлуенсър и евродепутат Фидиас Панайоту. В различните екзитполове редът им е различен, като те получават между 4,5 и 8 процента.
Участието в парламента на следващите партии в подреждането засега не е сигурно. В тази група са лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК), либералният Демократически фронт (ДИПА), еврофедералистите от „Волт“ и Движението на еколозите – Гражданско сътрудничество, както и Движението на ловците, които се движат в порядъка на 2 – 4 процента в екзитполовете.
Избирателната система в Кипър е сравнително усложнена, като изборите се провеждат по пропорционална система по избирателни райони. В тях депутатите се избират без изборен праг, а едва след разпределението на мандатите по райони се преминава към преразпределение на остатъците на национално ниво, където има изборен праг от 3,6 процента.
Парламентарните избори в островната страна не носят толкова голям заряд, колкото в други страни, защото страната е президентска република и парламентът не одобрява правителството. Доколкото обаче той упражнява законодателната власт и гласува бюджета, съставът му има голямо значение за реализирането на правителствената политика.